И нека да не спре
Не ме моли, недей да настояваш,
любов се прави с литнала душа,
не ми шепти, не ми разказвай
как тялото ще галиш със ръка.
И как ще пиеш кожата изкусно,
косите ще изгарят твойта нощ,
очите ми във шепите ще скриеш,
да не пронизват тялото ти с нож.
А после леко, леко ще обходиш
с език и пръсти моята снага,
ще ме въздигнеш истински и искрено
до трона на обичана жена.
Не ме моли, недей да настояваш,
разкъсваш ме безмилостно на две,
едната половина с теб е цялата,
а другата се мъчи да ме спре.
Това ли си, когото все сънувам,
такъв ли си, какъвто те мечтах,
усещам, че със теб ще се погубя,
но тялото ми не изпитва страх.
То, тялото ми, дяволски те иска,
притиска се до теб и те краде,
целувай ме, жестоко ме поискай
и нека тази лудост да не спре!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
*
