И нека Дездемона вече не умира
Съседе, чуй ме, зная, че пописваш,
и си човек интелигентен също.
Да ми помогнеш, брат, дали ще искаш,
да се избавя от кошмара вкъщи?
Че мойта кукувица - зла кокона,
през ден в дома ни прави панаири,
през ден преструва се на Дездемона,
за смях на котката през ден умира.
Редовно влиза във едни истерии,
че прост съм бил, и глупав също...
И аз – къде, ме питай, я намерих?
Но стореното вече се не връща...
С две думи – как, братле, да се избавя
и във очите й да се издигна?
Че иначе не знам какво ще правя –
до лудницата сигурно ще стигна.
Поезията близка ми изглежда -
от детство знам стихотворения...
Та там е днеска моята надежда,
но трябва ми и вдъхновение...
И на пазара книжен скоро ходих,
седях на тази прословута пейка -
дано и мен ме музата споходи,
да стана някой ден един Славейков.
Във Дядо Петко здраво се отърках,
горещо и на Пенчо се помолих,
да бдят над мене - Грую Колищърков
и ми помогнат в моята неволя...
То име ли е като за пред хора?!
А за поет пък още пό не става.
От срам потъвам, щом го изговоря,
но аз, нали, не съм се сам кръщавал?
Та ново име мисля да избирам,
като го чуе, всеки да настръхне,
а стих започна ли да рецитирам,
с гласа си във душите им да бръкна...
Нахвърлял съм ти тука 5–6 строфи,
пък ти вземи, че ги анализирай.
Аз знам, че може да са малко кофти,
но виж ги там и... леко ги фризирай!
Това е, комшу! Като брат те моля,
надявам се добре да ме разбираш!
Подай ръка, спаси ме от неволя,
и нека Дездемона вече не умира!...
© Роберт All rights reserved.
