Apr 27, 2025, 9:35 PM

И никой нищичко не чу и не видя

  Poetry
444 15 9
Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.  

Душата ми на облачета дим
издигна се към скритите небета.
Ята политнаха от страх незрим
към преминаващата тайнствена комета.  

И никой нищичко не чу и не видя.
Безлично се въртеше в кръг Земята.
На нейното виенско колело летях
около слънцето, сред слънчев вятър.  

Удавен в монотонен океан,
изхвърлил тонове космична пепел,
открих мъниста свидни от гердан -
разпръсналите се куплети на Поета.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно, но хубаво! Браво, Младене, много искрено и изповедално! Трогателно...., докосващо и нежно.
  • Чета стиха ти няколко пъти и все повече ми харесва! Поздравления, Младене!
  • ... и все пак има оптимизъм в страха незрим - летеж към преминаващата тайнствена комета! ... и мънистата-куплети на Поета! Прекрасно!
  • На фона на безличното и студенината,
    "Удавен в монотонен океан", със своята свръхчувствителност Поетът търси и открива земна красота и там "около слънцето, сред слънчев вятър." Чудесно!
  • "И никой нещичко не чу и не видя.
    Безлично се въртеше в кръг Земята.
    На нейното виенско колело летях
    около слънцето, сред слънчев вятър."

    Поздрави, vega666(Младен Мисана)!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...