И някога, когато си отида
И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
забравила и болка, и обида,
потънала във облак светлина
попитайте за мен цветята,
разцъфнали на листа бял!
В рими завещавам свободата
на миг отдавна отлетял.
И птицата, разперила криле,
думите изписани ще пее.
В камък издълбаното сърце
новия си свят ще изживее...
Всички радости отминали
нови трепети ще пишат.
В огнищата така изстинали
нови пламъци ще дишат.
И в този странен кръговрат,
отишла си отново ще се връщам.
Невидима за този свят
с моите завети ще прегръщам.
И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
то знайте, че една силфида
се ражда в снопче светлина.
И моля ви, не ме жалете!
Не искам дъжд – сълзи!
В пъпката на малко цвете
моята душа ще се роди.
4.07.2017г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
