И няма...
И няма да съм в бяло,
заради чужда суета.
И няма като одеало
сълзите да покрият любовта.
И няма пак да се усмихвам...
Какво като е сватбен ден?!
И няма нежно да притихвам
на прегръдките му в плен.
И няма него да обичам,
макар със него да съм в този час.
И няма смисъл да отричам
аз съм ти, а ти си аз.
И няма да погледна очите ти,
изпълнени с сълзи.
И няма как да се усмихна,
убила нашите мечти.
И няма силно мойто "Да" да изрека,
дано поне ти усетиш в интонацията моята тъга.
И няма да обичам никой друг така,
завинаги в сърцето ми си окован.
Прости, обичам те!
Животът ми без теб ще е във самота облян!
© Теодора All rights reserved.
