И няма да е вече тя
И няма да е вече тя
И няма да е вече тя, когато се обърнеш.
Ще е вървяла много преди теб,
преди дори да разбереш.
"Жив споменът останал ли е в нея?"
- това ли ти тежи?
Макар да виждаш себе си в нея -
не спираш, оставяш я да продължи -
и тя, и ти.
Защо ти е тогава спомен жив?
Оставил я да си отиде, не си разбрал,
че в този миг тя тръгва си, за да е
щастлива.
Не спря ли - себе си поне,
загубеното в онзи ден да понесеш?
Или лесно бе - не ще се спреш?
И няма да е вече тя, когато се обърнеш
- ще е сянката на онова, което си осъдил
да не спираш.
© Велина Килифарева All rights reserved.
