И пак е пролет
И пак е пролет... цъфнаха кокичета,
небето заблестя в лазурния си цвят.
Тревичката подаде си главичката,
да оповести, че пролет иде пак.
По мартенски възкръснала надеждата
пак свива си гнездо след преспи сняг.
Аз вече не съм щъркелицата самотна,
която пролети бленуваше за своя свят.
Не съм онази преди пролети, която
бродираше тъгата на ревера си с етикет,
че иска своето - самотно - тъжно
гнездо останало от минало във словоред...
Пет пролети отминаха, и промениха
и мисли, и мечтания, мечти...
и вече даже спомените се изтриха,
и няма ги пробождащите горести.
Е, вече пролет аз не съм.
Ни лято жарко, парещо неистово.
Във своята есен най-красива съм
в съня на мъж заспала на гърдите му.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
