И когато ви няма,
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно
ще протягате длани,
ще е болно и мъчно,
ще стъпвате в рани.
Пак ще бъда завинаги ваша,
пак ще бъдете мои -
беше съдбата ни обща и наша,
бяха дните ни свои.
И когато ви няма,
аз пак ще надничам
над олтара и храма,
ще вървя
и пак ще обичам.
© Весела Петева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
