И пак те питам...
И ПАК ТЕ ПИТАМ...
И пак те питам -
кой си ти, безимен,
скрил лика си в мрака
зад завесата на сива анонимност,
със сърце бездушно
и с алчни пръсти на ръце,
разкъсвали безброй сърца,
трептящи в нежна обич,
за да храниш гладно самочувствие
на мъж, забравил мъжката си същност?
Кой си ти, опиващ се като от силно вино
от сЪлзите на хленчещи, захвърлени жени?
Кой си ти, решил, че можеш,
човеци да разместваш като пешки
и до моето сърце да се докоснеш
преди очите ти да видя?
Далеч от мене стой, безлики!
Петачето си прибери!
Трапези пищни и високи къщи
сърцето ми не блазнят.
Знам, че шепа жито стига
днеска да ме има,
а беден е дори дворецът царски,
ако там, във две очи,
за теб не свети пламък.
Аплодисментите на празна публика
не хранят мойто его.
Вярвам в удари на влюбено сърце,
когато с моите се сливат.
Разсмиват ме любовни танци
на пеперудени мъже,
прелитащи от цвят на цвят.
Презирам битките
за мъжко самочувствие
на броните без рицари,
нанизали на мъжката си гордост
поредната си женска жертва.
Глуха съм за кухи думи
с развалени ципове.
Дан на суета не плащам.
Любовта си не залагам на рулетка
и с чувствата си не търгувам.
Мога само да обичам.
И ми стига.
© Юлияна All rights reserved.
