И пак за Вапцаров
И пак за Вапцаров
От малък още ти се възхищавах.
А днес съм вече два пъти по-стар
от теб - в деня, когато се изправи
пред гибелта си, като пред олтар.
Убиха те с присъда, не с коварство.
Това си бе разстрел, като разстрел.
Един поет уплаши цяло царство
със своя идеал, приет за цел.
Убиха те във късния следобед,
а все си мислех, че е призори.
Не бе достигнал възрастта Христова.
Не бе навършил тридесет и три.
Но за живота с лапите челични,
ти се оказа по човешки твърд.
Двубоят бе жесток. Категоричен.
А краят му – предизвестена смърт.
Но мъртвите поети оживяват
във своите безсмъртни стихове.
Двубоят им с живота продължава.
Все още никой не е победен.
© Александър Калчев All rights reserved.
