Стрехите са в ледулки от сълзи.
Капчуците са в рани от дантели.
Дъхът на зимата по прага ми пълзи
и се намъква в пеньоара на неделята.
Лехите - в меланхолни хризантеми,
със остри, разтреперани лица.
Разперени са пръстите на делника,
да сграбчат кичур залезна заря.
Стрехите са в ледулки от сълзи.
Капчуците са в рани от дантели.
Снегът навън вали, вали от дни,
за утре съм с прогноза - понеделник.
09.2006/01.2009
© Дора All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
