Стрехите са в ледулки от сълзи.
Капчуците са в рани от дантели.
Дъхът на зимата по прага ми пълзи
и се намъква в пеньоара на неделята.
Лехите - в меланхолни хризантеми,
със остри, разтреперани лица.
Разперени са пръстите на делника,
да сграбчат кичур залезна заря.
Стрехите са в ледулки от сълзи.
Капчуците са в рани от дантели.
Снегът навън вали, вали от дни,
за утре съм с прогноза - понеделник.
09.2006/01.2009
© Дора All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
