И после вятърът играе си с косите ми
На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко,
това което неизменно ни настига после
да си свободен, е въпрос на нелогични избори,
вълшебството е във това да си повярваш.
И смисълът за всеки е така различен,
когато правиме от малкото, въздушни кораби
и вечността е дом за изживени мигове,
та помниш ли живота, ако е разказан.
На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
единствено е нужно да държиш така очите си,
че ако се събудиш, пак да ги затвориш.
© Милена Василева All rights reserved.
