И после вятърът играе си с косите ми
На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко,
това което неизменно ни настига после
да си свободен, е въпрос на нелогични избори,
вълшебството е във това да си повярваш.
И смисълът за всеки е така различен,
когато правиме от малкото, въздушни кораби
и вечността е дом за изживени мигове,
та помниш ли живота, ако е разказан.
На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
единствено е нужно да държиш така очите си,
че ако се събудиш, пак да ги затвориш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Василева Всички права запазени
