Nov 2, 2011, 10:32 AM

И препускат край нас еднорози... 

  Poetry » Love
2109 0 49

Пак пресичам среднощни площади,

все към теб, все към теб устремена!

До постелята твоя присядам,

босонога, с коси разпилени.

 

С нежни устни целувам дъха ти,

плъзвам длани по топлата кожа.

И безплътна, потъвам в съня ти,

само там ти не си невъзможен.

 

И в незнайна посока поели,

бродим двама по сънни пътеки.

Сред безкрая на времето спрели,

ще сме толкова светли и леки!

 

Покрай нас, в необята далечен,

ще танцуват звезди и комети.

А Луната - скиталница вечна,

облолика, във мрака ще свети.

 

Ще се спуснем във тайна градина,

с нацъфтели безброй туберози.

Нежен елф покрай нас ще премине,

ще препускат стада еднорози.

 

И сред този оазис вълшебен,

който нежно съня ни обгръща,

аз, смутена, пристъпвам  към тебе

и душата ти с обич прегръщам.

 

Как не искам денят да настане,

пак да бъдем далечни и чужди...

Нека миг още с теб да остана!

Не, недей, не, недей се събужда!

 

© Мария Вергова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1880 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??