И розата е дъхава, красива...
И в утрото на този ден,
запяха мънички душици.
Извиха се из въздуха криле.
Простор и синева, огряна от уютна топлина.
Танц от светлина и аромат,
вдишва моята душа.
Изляха чудни звуци пернати гургулици,
над дъхави, нагиздени люляци.
И утрото заплака с росни капки.
Пчелиците събират сълзи сладки.
Разпукват се ресници цветни -
навън е чуден свят за радости най- дребни.
Голяма, казват, е душата,
най - тежка орис - мъката в сърцата...
Очите, отразили миг красив,
угасват от жесток живот, трънлив.
И розата е дъхава, красива,
и с цветове е пълна, но е инатлива.
Бодилите я пазят от ръце,
които грубо ще откъснат нежно стъбълце.
© И.К. All rights reserved.
!!!
