Ухаеш на море и пясък,
на залези и топла пръст...
Над тебе чайките със крясък
разпъват въздуха на кръст.
И тялото ти очертава
под мен разпятие в тревата,
и богохулно обещава
в едно Небето и Земята
да събере. Една молитва
пулсира в топлите ми вени
и сякаш с чайките политва
към залеза и част от мене
докато другата изтича
молитвено в небесни бездни
и с устни тяло на момиче
създава от лъчите звездни.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
