И само мен ли ме е срам? Не знам.
Глави склонени и души под наем,
а уж ги знам – лъжи оттук-оттам
и пръст та съвестта да закопаем.
А ако зейне гроб? Покорен роб,
ще мрънка славослов, венци ще вие,
дори без кръст и поп, без свещ... И хоп!
Не сме народ, но с някого сме Ние!
Така отзад напред, световен ред
и сред последните ще бъдем първи.
Какъв ти лъв проклет? Такъв късмет!
Вържи, Апостоле цървули с върви! ...