С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана,
промърмори ревниво: —"Я стой!"–
тъжен вятър и пътя си хвана,
прихнах тихичко. Още е мой!
Този залез по котешки мърка,
но нетраен е, колкото дим.
Месец тъничък гледа объркан,
че довчера бе моят любим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up