И се чувствам желана и жива
С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана,
промърмори ревниво: —"Я стой!"–
тъжен вятър и пътя си хвана,
прихнах тихичко. Още е мой!
Този залез по котешки мърка,
но нетраен е, колкото дим.
Месец тъничък гледа объркан,
че довчера бе моят любим.
И се чувствам желана и жива,
с меки лапки присламчва се стих...
А душата от обич прелива,
по сълзица на всеки дарих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
