И сега ще го кърпя
... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам,
откачи́х ненавременно, заобичах за кратко
мойте дупки за падане, мойте ангели сладки,
нямам кожа за но́жове, нито зъби за лакти...
... ще избърша небето, ще зачукам и стълбата
да не скърца на глухите като камък по тъмно,
ще завържа на вятъра непокорната кърпа,
но разкъса се времето и сега ще го кърпя.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
