И ще дойде, ще дойде денят...
И ще дойде, ще дойде денят,
който всичко ще ни отнеме
и ще срути мечти, грехове,
и не ще се намираме с тебе.
И ще свие сърцата ни с длан.
Длан студена... бодлива.
И кръвта, почерняла от срам,
дъждовете с тъга ще отмият...
Пак ще вкусваш от сутринта.
Пак от нощта ще отпивам.
Пак ще дишам и ще туптя.
Утре пак ще ни има.
Но какво, какво от това,
че ще имаме слънце и вятър...
Ще заплача сама на света.
Твоят спомен красив ще остана.
И сълзите ми някога пак,
зная, пътя ти ще пресекат...
и, минавайки с друга в нощта,
знам - целувките й ще загорчат...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
