Jun 10, 2007, 10:16 AM

И Слави гръб превива

  Poetry
1.1K 0 2
 

И СЛАВИ ГРЪБ ПРЕВИВА


От екрана със успех

той на всички се присмива,

но на улицата го видех

как пред Царя гръб превива.


Не трабант, а черна лимузина

скоростта забави

и от нея големеца се изниза

за ръката хвана Слави.


Сви се като старец със бастун,

на половина се сниши,

но любимият дългун

да говори бързо се реши.


Хората ги гледат онемели

сещат се каква излиза-

също като своите деди видели

Царя при народа слиза!


Да целуне на Симеон ръка

се наведе не веднъж.

В центъра, пред НДК

най-известният ни мъж.


И взаимно пожелаха си успехи.

тук на българска земя.

А дали е царя още с дрехи

Слави да попита не посмя.


Със сърце от изненада свито

пред дворец,  но не пред "Врана"

видях, че без сценарии, на открито

най-доброто шоу стана.


Хубавото май не става лесно,

но в разговора с  премиера,

нека Слави да си каже честно

дали му има още вера!


Срещата им трая малко

/може само в изречение/,

иначе ще бъде жалко

да не знаем неговото мнение.



Ще верва ли на новата управа,

че за нашата България милее,

ако работа на младите създава,

да държавата да оцелее!


Много му дотегна на народа

от лъжите в парламента

и дано пък Царската особа

да не бъде пак поредна мента!


         Детското си  канапе             

               надали си спомня премиера,

 но със сръчните ръце

го е правил моя дядо

   Пейо Бенчев-тапицера


                                                Февруари-2002г.  Уличен свидетел

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цанка Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...