След огъня остана пепел
и една дълбока рана,
но днес си само спомен
и мъка надживяна.
По-силна съм сега.
над живота се присмивам
няма диря от тъга
и мечтите преоткривам.
Без тебе не потънах
и ето, пак съм жива,
дори себе си останах
и отново съм щастлива.
Не ме е страх от нищо,
от болката опитах,
не ме беляза вечно
и още мога да обичам.
© Мартина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
