| Палавници мои сладки, | ||
| с озарени от мечти лица. | ||
| Гледам рошавите ви главици | ||
| и разкъсвам се при мисълта, | ||
| че може да угаснат милите очички | ||
| и секнат детските усмивки. | ||
| Че на въпросите "Защо?" - | ||
| ще отговарям със сълзи. | ||
| Дечица мои, страшно ме боли. | ||
| 02.06.1994г. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
