| Палавници мои сладки, | ||
| с озарени от мечти лица. | ||
| Гледам рошавите ви главици | ||
| и разкъсвам се при мисълта, | ||
| че може да угаснат милите очички | ||
| и секнат детските усмивки. | ||
| Че на въпросите "Защо?" - | ||
| ще отговарям със сълзи. | ||
| Дечица мои, страшно ме боли. | ||
| 02.06.1994г. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
