И след зеления семафор
Дори да ми дадат отсрочка
за път последен, на възбог,
за да поставя сетна точка
на моя стих, правдив и строг,
не ще помисля да ви слушам.
Не спазил граматичен знак,
на листа, от морета, суша
ще лейна не един черпак
от мисли, спомени и хрумки,
преди пред мен да се смрачи
от болките, които думкат
със палки в слепите очи.
И след зеления семафор
в простора ням, към висине,
аз ще запълвам свойта амфора
със помъдряли стихове.
На листа бял ще ги излея
на някой млад поет сред вас,
за да остана да живея
и след последния си час.
© Иван Христов All rights reserved.
