И следите във очите
Утрин е. И здрач се лее...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл
на източваща се вълна.....
В този сън, болящ и топъл,
колко чаках да се върна!
Клепките ми натежали
милва мирисът на въглен.
Вълненото одеяло,
скърцащият жилав ръжен,
меките следи на баба
по парцалената черга,
сянката превита, слаба...
Песента й бе неземна!
Песента й бе за болка
и за загуба, за мъка....
Тази песен! Как я помня!
Бе за обич, за разлъка!
И тогава съм разбрала,
че животът сипва люто
във душите, по телата...
После тръгва си нечуто.
Само песните остават.
И следите във очите.
Да ни спомнят, че сме равни,
щом от тука си отидем...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл
на източваща се вълна.....
В този сън, болящ и топъл,
колко чаках да се върна!
Клепките ми натежали
милва мирисът на въглен.
Вълненото одеяло,
скърцащият жилав ръжен,
меките следи на баба
по парцалената черга,
сянката превита, слаба...
Песента й бе неземна!
Песента й бе за болка
и за загуба, за мъка....
Тази песен! Как я помня!
Бе за обич, за разлъка!
И тогава съм разбрала,
че животът сипва люто
във душите, по телата...
После тръгва си нечуто.
Само песните остават.
И следите във очите.
Да ни спомнят, че сме равни,
щом от тука си отидем...
© Катя All rights reserved.
Поздрав! 
