И следите във очите
Утрин е. И здрач се лее...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл
на източваща се вълна.....
В този сън, болящ и топъл,
колко чаках да се върна!
Клепките ми натежали
милва мирисът на въглен.
Вълненото одеяло,
скърцащият жилав ръжен,
меките следи на баба
по парцалената черга,
сянката превита, слаба...
Песента й бе неземна!
Песента й бе за болка
и за загуба, за мъка....
Тази песен! Как я помня!
Бе за обич, за разлъка!
И тогава съм разбрала,
че животът сипва люто
във душите, по телата...
После тръгва си нечуто.
Само песните остават.
И следите във очите.
Да ни спомнят, че сме равни,
щом от тука си отидем...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл
на източваща се вълна.....
В този сън, болящ и топъл,
колко чаках да се върна!
Клепките ми натежали
милва мирисът на въглен.
Вълненото одеяло,
скърцащият жилав ръжен,
меките следи на баба
по парцалената черга,
сянката превита, слаба...
Песента й бе неземна!
Песента й бе за болка
и за загуба, за мъка....
Тази песен! Как я помня!
Бе за обич, за разлъка!
И тогава съм разбрала,
че животът сипва люто
във душите, по телата...
После тръгва си нечуто.
Само песните остават.
И следите във очите.
Да ни спомнят, че сме равни,
щом от тука си отидем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Поздрав! 
