В рима пишат само тъжните поети -
аз съм цял изтръпнал огън,
на никой вече няма да редя куплети.
Аз съм твоето димящо дуло
след последния убит от упор,
аз съм ти куршума нощем,
след започналото ново утре.
И съм пепел, и съм страст,
аз над твойта жар не ще се спра,
от жарава съм възкръснала
и в жарава ще умра.
Аз съм късно вино
с цвят, почернен от разбитото сърце,
с вкус на нощен грях,
с ароматен дъх на изгрев,
със зеници от наслада
точно в теб се взрях.
И прогледнах -
ти си мой
и мой ще бъдеш, докато
от дулото не се откъснат вик и шепот.
И помолих -
да си мой
и мой да бъдеш, докогато
от пепелта не се въздигнат миг и вечност.