И така до следващо сбогуване (аз неправилно обичам)
Една голяма любов отиде си без време,
тъй както бе дошла... сама...
Една усмивка стопи се в мене,
умислена, търсеща преспа сняг в нощта...
Една малка истина скри се под перваза,
незабележима пожела си да остане.
Една ръка - болезнено помахване по залез...
и тръгване... сбогуване... вятър на промяна...
И по пътя мисли... по паважа спомените тичат.
Куфарът тежи. Заваля в едно лице...
И една любов, дето още плахо вика,
че грешка прави раненото сърце...
Но, не. Едва ли?! Време беше за разруха.
Тъй както спектакалът си има край,
така и любовта свършва без сполука...
И отива си ранена от оня рай...
Сега сърцата ще бият разделени.
Сега ще има толкоз безсъници кошмарни.
Да правя грешки, сега не ми е позволено.
Да ми казваш истини сега, прекалено е банално...
Сетне устните нечии други ще целуват.
И спомените ще заспят от толкова отричане.
И така до следващо сбогуване...
Ех, живот не ме научи
ни веднъж на правилно обичане...
тъй както бе дошла... сама...
Една усмивка стопи се в мене,
умислена, търсеща преспа сняг в нощта...
Една малка истина скри се под перваза,
незабележима пожела си да остане.
Една ръка - болезнено помахване по залез...
и тръгване... сбогуване... вятър на промяна...
И по пътя мисли... по паважа спомените тичат.
Куфарът тежи. Заваля в едно лице...
И една любов, дето още плахо вика,
че грешка прави раненото сърце...
Но, не. Едва ли?! Време беше за разруха.
Тъй както спектакалът си има край,
така и любовта свършва без сполука...
И отива си ранена от оня рай...
Сега сърцата ще бият разделени.
Сега ще има толкоз безсъници кошмарни.
Да правя грешки, сега не ми е позволено.
Да ми казваш истини сега, прекалено е банално...
Сетне устните нечии други ще целуват.
И спомените ще заспят от толкова отричане.
И така до следващо сбогуване...
Ех, живот не ме научи
ни веднъж на правилно обичане...
© Ди All rights reserved.
