И ТАЗИ НОЩ
И тази нощ отново не спя.
Мисля си за своята есен
и с очи към звездите слушам
думите на една песен:
„Аз мога да полетя.
Аз мога да докосна небето!”
Красиво, нали? Ако знаете само
колко силно още от малък
и аз мечтаех да го направя,
но не с ръце. Със сърцето!
И навярно по тази причина
твърдяха понякога: „Не си ти човек
от този, а може би от някой друг век!
Не разбирам техните думи!
Зная как живота да извървя
с моята волна и твърда глава
и без разкаяние за това.
На света, казват, щастието било кът.
И всекиму бил отреден негов си път.
Дали то ще е част и от моя,
ако причината аз разбера
защо ли се раждаме на света?
Вярно – купуваме с пари
тухли, кал и коли.
Но не са ли те само вещи?
Нима не мечтаем за още нещо?
А, да! Разбирам!
Не знаем на всичко цената
и да го получим не можем.
Тялото? Да! Но душата?
За нея само от думи строим клетки
с надеждата, че така „по е на сметка”!
А аз и тази нощ
мечтая да полетя,
и да докосна небето.
Но не с ръце. Със сърцето...
© Вили Тодоров All rights reserved.
