ria (Гергана Иванова)
284 3180
Sep 14, 2013, 12:40 PM

И толкоз... 

  Poetry » Love
2290 6 25

                    ... на художника, който рисуваше с думи

 

Навярно си забравил как изглеждам,

как мамят плитчините ми навътре?

В зениците ми уловът е тежък –

с нюансите на сивото изпъстрен.

 

А сивото е сплав от две вселени,

безкрайни като чувство за пределност.

С експлозия до бяло нажежени

във точица от демонична нежност.

 

Не съм светица, ала съм икона –

душата ми е храм за всеки грешник,

извършил избора: самоизгонен

от клетвите за вярност и за вечност.

 

Попивай ме с очи, да те изпълня

с божествено очакване за... болка.

На четката в сълзите щом покълна –

тегли ми две черти накръст. И толкоз.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??