И тя си тръгна…
... вот такая...
... помаха набързо
погали косите ми
с цвят от малини
изплете си лодка
от падащи клони
и тръгна към теб –
да те види…
проплака след нея
в капчуците вятър
нестихващо пори
до тъмно вълните
избрули в ръцете ми
сетния залък
и тръгна към теб –
да те види…
парченца от облак
нахапа Луната
и лакомо сдъвка
отлитащи мисли
затропа на прага
с най-тежкия камък
и тръгна към теб –
да те види…
преляла реката
отнесе съня ми
изми бреговете
повлече мостове
от стъклено в празно
преля по очите
и тръгна към теб –
да те види…
и тя си отиде…
да търси монета
в остатък…
от парещи длани
загубих следите ù –
някъде в утрото
с нечии други…
събрани….
