И търся думи да опиша

без теб колко ме боли.

Как сърцето ми спира да диша,

щом не види твоите очи.

Как слънцето сутрин не изгрява,

не ме гали с топли лъчи.

Как всичко черно става,

щом далеч от мен си ти.

Как очите ми те търсят

във всеки втори, във всеки друг.

Как от тях ми сълзи бликат,

щом разбрах, че няма да те намеря тук.

Как всичко безразлично ми става,

щом не видя твоята усмивка.

Как болката в мен нараства,

а ми казват, че съм щастливка.

Как сърцето ми сякаш спира

с всяко отместване на стрелката.

Как душата ми сякаш умира

и бавно ме поваля тъгата...

И търся думи да опиша

без теб колко ме боли,

но думи няма - сърцето ми не диша,

когато далеч от мен си ти...