И умирам…
Погледите ни щом открият се
след търсене отново и отново.
Да ти открадна целувка желая,
и в нея умът си бавно да изгубя.
Кой от двамата ли ще се осмели,
аз ли първа днес ще те целуна?
Или ти ще ме издебнеш в ъгъла,
и къде, има ли някакво значение?
Да те обичам бавно, как копнея? –
Времето дори не ни пришпорва,
способно е себе си само да спре,
щом аз и ти притихнем в обятията си.
Защо да бързаме щом се обичаме?
Животът е пътуване в обожание,
и нека миг след миг се насладим,
да те обичам бавно, как мечтая?
И ако умра, ако умра в този миг,
нека бъде от любов, от нея само!
И ако умра, ако умра в този миг,
двама бавен огън да сме аз и ти!
И нека, нека в този огън да остана,
и паметта си с тебе да изпълня…
И ако умра, ако умра в този миг,
с очите ти и Луната ще се наситя.
И умирам, умирам да изживея с теб
всеки миг, който ми е останал, така
сякаш е последен и един единствен,
и на Бог се моля с вечността да го слее…
© Лили Вълчева All rights reserved.
