И утре

И утре

Градът пак замислен разстила
есенни сенки от черна тъга,
а там, сред тях, се е приютила
сама и приведена стара жена.

Край нея - по улицата -
препускат бързи безбройни крака,
създаващи ритъм сред лудницата
в това многолюдно сърце на града.

Черна забрадка, ръждива кутийка
в трепереща бледна ръка...
Това ли кроиш ни - о, шегаджийка -
ти наша коварна съдба?!

Животът неверен дотук я доведе -
до този мост, сред тази тълпа.
От срам сега е погледът сведен -
срам от тази нелепа съдба.

В забрадка, със спомени кърпена,
тя крие сълзите си старчески...
Oт свои и чужди забравена,
и утре тя тук ще стои...

И утре тълпата забързана
студено, бездушно, пак ще върви,
а аз - все тъй умислена -
ще подминавам със сълзи в очи.

София
Ноември, 2011