Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми...
по тялото ми.
А топлият южняк благоухания
на смола и билки ръси.
Към мен пристъпваш тихо.
Шептиш ми нежно:
„Латинка-Златна Чиста,
позволи ми да дишам въздуха ти.
Безсмъртниче любимо!” ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up