И утре пак ще дойде ден - 3
787
0
7
Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми...
по тялото ми.
А топлият южняк благоухания
на смола и билки ръси.
Към мен пристъпваш тихо.
Шептиш ми нежно:
„Латинка-Златна Чиста,
позволи ми да дишам въздуха ти.
Безсмъртниче любимо!”
Думите ти звучат като лирата на Орфей,
молитвено.
Помилвах те...
Звездоброецо, усмивката ти е
с цветовете на дъгата.
По лицето ти звездички бели чуруликат...
Светиш!...
От звъна на чановете се събудих.
И цялата Вселена с ехото запя:
„И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!...”
10.06.2014
© Латинка-Златна All rights reserved.
