(... и в есента дори те разпознах...)
(... и в есента дори те разпознах...)
Във всяка капка дъжд те преоткривам.
И вятърът те носи. Все към мен.
В косите ми безброй листа умират,
а птиците, във полет устремен
със крясъци разкъсаха небето.
От всеки облак тъжно заваля.
А аз от самотата се отрекох -
и в есента дори те разпознах.
... Познах те сред оголени дървета.
(нали съм със оголена душа)
Жадувам те с почти детински трепет,
но те докосвам с длани на жена...
... със цялата си страст неуловима.
Тека в кръвта ти – огнен водопад.
До болка съм във теб. Непоносимо.
А ти си вече целият ми свят.
© Ева Корназова All rights reserved.
