Feb 12, 2012, 12:23 PM  

И в любовта, безкрая

  Poetry » Love
853 0 0

 И в любовта, безкрая

В очите ти видях любов, безкрая,
камбанен звън и паднах на нозе,
отвориха се мигом портите на Рая
и благодат изпълни моето сърце!

Така унесен в любовта, безкрая,
потъвам в облаците от мечти,
обзет от страст, надежда и омая,
душата твоя, моето сърце плени!

В ръцете ти усещам любовта, безкрая!
Вълшебен звън! Подгъвам колене.
Със теб съм, Мили, винаги във Рая,
защото ние сме едно сърце!


 

Лъчиста

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...