Dec 7, 2021, 12:20 AM

И в ново лято ти ще си до мен

  Poetry » Love
2.1K 6 33

И заваля снегът сега, и трупа

охотно зимната си белота,

а споменът за теб не е в хралупа

и не сънува тиха празнота.

Живее в моя свят една мечта

и няма да я спре сезон студен,

защото аз жадувам от гръдта

    и лятото, и ти сте още в мен.

 

Не мога слънцето си да разлюбя

изгряващо за златните жита.

Зелените поля не ще изгубя

и свежо ароматните цветя.

Надеждата си пазя с мисълта,

че фениксът ще бъде възроден

от топъл дух и пак след пролетта

    във ново лято ти ще си до мен.

 

Самотен днес съм скитник- бард и хрупа

под стъпките ми сняг на горестта.

На пиршества не бях, не пях и в трупа,

а само с теб, жената с нежността.

Ти моя си най- светла красота,

небесният ми ангел вдъхновен.

Веднъж докоснала ме, все пламтя -

    и лятото, и ти сте още в мен.

 

След срещите раздели има, да.

Раздяла не приемам примирен.

Аз вярвам - ще се върнеш с любовта

    и в ново лято ти ще си до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти заслужаваш да бъдеш подкрепен, защото пишеш много добре и в традициите на класическия стих, който аз обожавам! Благодаря за целувката, подейства ми наистина вълшебно и то така, че да се почувствам по-млада, Асенчо! 😍
  • Благодаря ти, Мария! Безкрайно оценявам твоята подкрепа! За това имаш една приятелска, вълшебна целувка от мен! Бъди вдъхновена и усмихната!
  • Щастлива съм, че гласувах за твоето произведение и сега си с едни гърди пред мен в класацията, Асенчо!😍 Така и аз имам участие в позицията, която си завоювал с достойната си творба!👏
  • Благодаря ти, Слънчево момиче!
  • Честито и от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...