... И заваля в сърцата златен листопад...

Oct 28, 2008, 7:12 AM

Poetry » Love

689 0 5

Насред пустата градина
остави ме да вехна аз.
Като топъл прилив ти отмина
и скри се в хрупкавия мраз.
Очите ми се пръснаха на стъкълца.
и се забиха нежно във нозете ,
подкожно ми разкъсваха плътта,
дорде не стигнаха сърцето ...
Обвиха го в кристален лед,
замръзна неусетно и дъхът ми.
Скова ме сън омайно мек
в постеля от златиста шума...
Сънувах цели векове
жестоките войни на безразсъдството.
Сънувах белите коне
на свободата, милата, несбъдната...
Сънувах влюбени сърца,
преплетени в пожар огромен
и после странница една,
навяваща ми тъжен спомен...
Сънувах този свят нелеп,
видях живота и смъртта,
но никъде не срещнах теб!
Не сетих твойта топлина!
Не можех даже да заплача,
нали сълзите ми ме пазеха
със стъклена завивка от палача!
А те... сърцето ми порязаха!
Надолу аз погледнах изумена -
сломен се беше впил в нозете ми -
в чиито стъпки бях пленена!...
(от раната пробуди се сърцето ми)
Пропука се леда кристален,
в прегръдките ти аз цъфтях -
ти бе се върнал от съня омаен!...
И заваля в сърцата златен листопад...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Monny (Симона Гълъбова)

2009-07-09T18:42:53+03:00

Мога само да се гордея, че членувам в един и същи клуб с теб, Теодора! Възхищавам ти се!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-10-28T17:07:25+02:00

много хубава идея...и стих...красив финал...
с обич, Теодора.
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-28T09:23:25+02:00

Поздрав за листопада!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-10-28T08:47:32+02:00

Като топъл прилив ти отмина
и скри се в хрупкавия мраз.
Очите ми се пръснаха на стъкълца.
...
И заваля в сърцата златен листопад...

Красиво!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-28T07:24:15+02:00

След листопада идва пролет, Теди!Поздрав за стиха!