... И заваля в сърцата златен листопад...
... И заваля в сърцата златен листопад...
Насред пустата градина
остави ме да вехна аз.
Като топъл прилив ти отмина
и скри се в хрупкавия мраз.
Очите ми се пръснаха на стъкълца.
и се забиха нежно във нозете ,
подкожно ми разкъсваха плътта,
дорде не стигнаха сърцето ...
Обвиха го в кристален лед,
замръзна неусетно и дъхът ми.
Скова ме сън омайно мек
в постеля от златиста шума...
Сънувах цели векове
жестоките войни на безразсъдството.
Сънувах белите коне
на свободата, милата, несбъдната...
Сънувах влюбени сърца,
преплетени в пожар огромен
и после странница една,
навяваща ми тъжен спомен...
Сънувах този свят нелеп,
видях живота и смъртта,
но никъде не срещнах теб!
Не сетих твойта топлина!
Не можех даже да заплача,
нали сълзите ми ме пазеха
със стъклена завивка от палача!
А те... сърцето ми порязаха!
Надолу аз погледнах изумена -
сломен се беше впил в нозете ми -
в чиито стъпки бях пленена!...
(от раната пробуди се сърцето ми)
Пропука се леда кристален,
в прегръдките ти аз цъфтях -
ти бе се върнал от съня омаен!...
И заваля в сърцата златен листопад...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Мога само да се гордея, че членувам в един и същи клуб с теб, Теодора! Възхищавам ти се! 
