И зимата си има сърчице... !
Тринайсет сряди още... и е Май!
Броих ги три пъти на календара,
а до тогава – топъл липов чай
и няма да го видиш аптекаря!
Сега вали и бяло е навън,
но слънцето наднича като коте.
Потърках си очите – не е сън:
Протяга лапичка към Пипилота,
рисува пролет в морковен пейзаж,
как на зелено облаче кротува
оранжев кон, а кораб с екипаж
в плисетата на жълта рокля плува.
Снежинки ли? – Лунички на лице.
Рапанче стиска в джоба Февруари.
И зимата си има сърчице...!
О, не едно – във всички минзухари!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
