И знаем - чудо няма да се случи
Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви!
Изгубихме за щастието ключа!
Вървим сега по старите следи,
но знаем – чудо няма да се случи...
Животът ни косите посребри,
очите ни са тъжни, уморени...
Било ли е това със нас преди?
Дали щастлива си била със мене?
Страхуваме се, че случаен знак,
във миналото може да ни върне
и уж зарасналите рани пак
в болезнен спомен да превърне.
Пътеките със новата трева,
забравили са стъпките ни леки...
А вятър надалече е отвял
мечти и думи за любов навеки!...
© Роберт All rights reserved.
