Иде нощ...
Залезът е запалил небето.
Върховете на Витоша бдят
над притихнали сънни полета.
Рой звезди към луната летят.
Вятър в унес светулките гони,
нежно сбира ги в трепкаща длан
и закичва смутените клони
на дъба о скалите опрян.
Иде нощ. И разсънва певците.
С тънки струни цигулки шептят.
Ех, че майсторски свирят щурците
на елите та сладко да спят!
Занемели са пойните птички
в своите мъхести, топли гнезда.
Нека лека нощта е за всички.
Бди над нас виторога луна…
© Деница Ангелова All rights reserved.
