Feb 17, 2012, 11:14 PM

Идейно-схематично философстване

  Poetry » Other
1K 0 10

 

 

какво му се чудиш толкова

много мислене му хвърляш

 

а животът

шарен пъзел

е като лабиринт устроен —

докато се научиш как да го живееш

се оплиташ и объркваш

половината ти време мина

докато стратегия измислиш

още няколко завоя и пресечки

и после край

ще дойде друг да те замести

 

и любовта е странно нещо

най-експлоатираната тема

„навън вали, а тук е суша,

къде се криеш, мила?” —

прилича на изгубен някъде чорап

намерен някак си случайно

когато съвсем забравил си за него

и още на какво напомня

на смръщено челò или усмивка

на скъпо лъскаво списание

с натруфен текст и пъстри снимки

или на стих от бледо листче

на пакет с лютиво-сладки изкушения

(не смей да си на диета, чу ли!)

и наркотик е най-опасен даже

и клише

и стара рана

дори необходимост явна

не стигат думите и времето да я разкажеш

да я споделиш или осмислиш

приятел да ѝ станеш

 

и какво

навярно съм банална

нищо ново не ти казвам

но престани да се вторачваш

и да търсиш смисъл! смисъл! смисъл!

 

ела наблизо

още

още стъпка вляво

прегърни ме

 

оп целунах те

сега разбра ли

какво пропускаш

заради разни схеми и идеи

заради пустото си философстване

 

бъди небрежен

 

:)

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепър Формаджи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...