May 28, 2008, 3:36 PM

Идентичност...

  Poetry
991 0 1

Хората са идентични

Дали с пари на заем или замъци безлични

Те са утопични

Безкористно вървят напред

И сеят смърт навред

 

Живеят в ситуации критични

В които забравят емоции и чувства лични

С цел да бъдат на върха

Пренебрегнаха реда

 

Не е възможно да изкачваш стълба

И уж неволно да прескачаш стъпала

А във калта от твоите подметки

В приглушена молитва

Ридае света

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кефор Потрати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...