Усещам се, дори и при почивка,
когато сетивата си отпускам,
когато се приготвям да заспивам,
забивам нокти, стискайки юмруци.
Тогава ми е време за молитва...
Разтварям длани и ги доближавам.
Енергия, която лесно литва,
към бъдещето път да ми проправя...
Защото аз съм само холограма,
проекция, останала без звуци,
приспана в свойте земни очертания,
преди сънят изобщо да се случи!