Иди, Любов, иди при него,
там ще бъдеш по-добре,
при мен е мрачно и студено,
аз вече съм момиче без сърце.
Остана само раната кървяща
и болката, натрупала се в мен,
душата ми, без глас крещяща,
умира бавно ден след ден.
Иди при него, прегърни го,
с нежни ласки го стопли,
от мен с топли устни целуни го
и щастлив го направи.
Не искам той да страда,
не искам и да го боли,
ще поема болката за двама,
ще поема всичките сълзи!
© Ели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
