Иди си
Нямам право да ти кажа "остани",
не ще крещя в нощта "върни се".
Вече няма сълзи в моите очи,
боли ме, но шептя: "Иди си!"
Сърцето ми е дяволска пустиня,
единствен пътник в нея ти си.
От теб не търся милостиня.
Молбата ми последна чуй: иди си!
Тръгни, не ме поглеждай - ще боли,
животът ти от друга вече ще зависи.
Аз труден път поех и другаде си ти.
Целуни ме, но моля те - иди си!
И сливам се със бурното море,
в нощта китарен звън изви се.
Последен вик над мрак: "Обичам те!"
Обичам те! Завинаги! Иди си!
© Христина Христова All rights reserved.

Благодаря ти миличка,събудила съм музатат ти,тъжно и красиво,но живота продължава...