Aug 5, 2007, 9:00 PM

Иди си

  Poetry
1.2K 0 4
                                                              Иди си


                                        Нямам право да ти кажа "остани",
                                        не ще крещя в нощта "върни се".
                                        Вече няма сълзи в моите очи,
                                         боли ме, но шептя: "Иди си!"


                                        Сърцето ми е дяволска пустиня,
                                        единствен пътник в нея ти си.
                                        От теб не търся милостиня.
                                         Молбата ми последна чуй: иди  си!


                                        Тръгни, не ме поглеждай - ще боли,
                                        животът ти от друга вече ще зависи.
                                        Аз труден път поех и другаде си ти.
                                        Целуни ме, но моля те - иди си!
 
                                       И сливам се със бурното море,
                                       в нощта китарен звън изви се.
                                       Последен вик над мрак: "Обичам те!"
                                       Обичам те! Завинаги! Иди си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...