Aug 27, 2007, 1:00 PM

Иди си!

  Poetry
836 0 2
Отново се връщаш така наранен,
с болка в сърцето и мъка в очите,
коленичаш за прошка да молиш пред мен,
залят от горчивия дъжд на сълзите.

Целуваш ръцете с напукани устни,
солените капки разбиват се в тях
и времето искаш да върнеш,
тогава, когато с тебе аз бях.

Но очите мои не изгарят,
в тях вече няма любов,
твоите сълзи само рани отварят,
иди си, друга ще срещнеш по пътя си нов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...