Иди си
Ще ти призная за тази любов,в която изгарям
на клада ,а в мене остава само тъга.
Ти искаш да бъдеш приятел мой верен,
но как,щом обичта ми предаде с лека ръка?
Ще можеш ли,след нощи копринено нежни
и утрини с тъй ароматно кафе
да гледаш в очите ми влюбени още
и да казваш,че за теб и така е добре?
Не бих аз могла! И сърцето ранено
след силната обич все още силно кърви.
За това аз те моля - иди си от мене навреме,
за да може сърцето ми да те преболи.
В гърдите ми пърха като птиче ранено,
което желае на воля свободно да лети.
Ще го пусна и нека се рее в простора,
за да намери обичта,която за мен не бе ти.
© Петя Кръстева All rights reserved.
