Идва с цветен венец
Идва с цветен, пъстър венец
когато подухва леко ветрец
разпилява руси, златни коси
утрото жадно в потокът се скри
Прилича на фея, от приказен сън
когато погледнеш гората навън
има си рокля от зелени листа
и диадема от нежни цветя
Полето рисува във всички бои
по детски е чиста, по детски искри
очите й сини обхващат простора
когато децата играят на двора
Това е царицата пролет дошла
отново похлопва на нашата врата
и днес за нея отваряш сърце
с магията стопля тя всяко дете.
© Деница Петрова All rights reserved.
Но щом ме подкрепяш вече имаш вълшебството.
